Image

A Morning with Her

Morning with Her

Nikon F3 + Agfa Color 200 exp date 2006 (FUCK YEAH COLORS!)

Advertisements

the girl with a space between her teeth (part 1)

Момиче с място между зъбите, което обичаше да друса и да духа по дискотеките. Тя търсеше любов, ала отдавна сърцето й се бе транспортирало във вагината, ануса и носа. Обичаше да опъва линии от случаен надървен чеп и след това да изгълта останалото му достойнство. Дори психиатърът й се опитваше да я спаси два пъти седмично в гъза. Изтривалката на всички вас. Тя го правеше било то за забавление, или просто за бял прах.
Всяка сутрин, преди да отида на работа, я виждах как се прибира омърлушена, опетнена, изгубила поредният чифт бельо, с кървящ нос и дъх на сперма.
Често я намирах заспала полугола пред вратата ми. Предрусала, неуспяла да влезе в собствения си затвор. Тогава взимах ключовете й, отварях решетките, пренасях я през вратата, до леглото, завивах я и излизах. Моят обичай, който ме караше да намразя всички младоженци, които го правят. Дали тя знаеше, или не помнеше?
Но нямаше сутрин, в която, когато можеше да стои на краката си, да не ме поглеждаше. Мило зачервяваше бузи, а зъбките й отразяваха всяка проникнала светлина. Както разбрахте, това нямаше да се случи, ако тя не живееше срещу мен, в този блок на дънните риби.
Тя се нанесе преди половин година и от тогава идваше със сутрешния вестник. Всяка сутрин я виждах- празна опаковка с употребени вътрешности. Дори не помня кога за първи път вместо да я прескоча я вдигнах на ръце, докато тялото и роклята й се разливаха по мен като пиянско напикаване. Колкото и гнусна да беше в този ден, моментното пробуждане, пръстите прокарани по лице, накараха париеталният дял на мозъка ми да изтръпне до полуда…

Fuck It

Първи работен ден, ставам с нежелание, защо по-дяволите се съгласих?!

Не съм започнал още, а вече мразя новото си работно място. От година търся работа, а нежеланието и липсата на мотивация ме издават и провалят. Да работя в офис, да работя в магазин, да работя каквото и да е ми се струва като лудница, а заплатите са приятни антидепресанти. Апатията за пари може да те накара да захапеш дулото. Трябва да ми плащат само за присъствието ми и да не изискват нищо, абсолютно нищо. А през другото време няма да откажа една свирка от шефката ми.

Буковски ме спасява от тоталната депресия, налегнала ме в автобуса към новото ми работно място. Той бе човекът, който ме научи да лъжа и да казвам верните неща, които мижитурките наречени HR-и искаха да чуят. Майната им, сигурно Буковски в момента, се обръща в гроба, че въобще го споменавам. Нямаше да ме хареса, сигурно при опит да го поздравя, щеше да е забил приятен тупаник в носа ми. Майната му и на него…

Пристигнах по-рано. От предишните няколко интервюта си намерих малка горичка в която се уединявах. Там ме спасяваше Милър. Предполагам, че и той щеше да ме набие…Живот.

Тази горичка ме привличаше, приличаше на място, където се събират наркомани, ексхебиционисти, воайори, чекиджии, изнасилвачи, дребни мошеници… Намерих си пейка, забита пред дърветата, показваща, че всяко дърво накрая завършва като ковчег.

Ах тази горичка, имам си бонус, това е едно малко момиче. Може би то се превръщаше в жена, но аз грижливо изчаквах… Младостта и чистотата ме караха да полудявам. Педофил искащ своята близалка.

Малка, млада, красива, извратена. Дълга тъмна коса, големи кафеви очи, чисто лице, рамене на модел, душа на порно звезда. Не ме оставяше на мира, искаше само секс, непрекъснато, навсякъде. Често бях изморен или отчаян, но винаги карах краката й да треперят. Ах колко обичам да свършвам в устните й.

Тази горичка ще й хареса, ще влезем между дърветата, ще се съблечем, ще я накарам да се хване за дънера, ще я нагъзя, ще й го вкарам. Ще се чукаме като бездомници, желаещи течностите им да наторят Майката Земя.

Ще издълбая с нож имената ни на това дърво, после ще опра ножа на гърлото й, ще я изплаша, тя ще се подмокри още повече, ще се превърне в развален пожарникарски кран. Ще одрежа кичур от прекрасната й косата, ще я накарам да го глътне, ще отнема всичко невинно.

А ако случайно мине някой нещастник, ще гледаме към него или нея, ще последва възмущение и отвращение. Нека гледат, никога няма да има това.

А може дори да ни убият, може да е щастлив край, приятен, изненадващ или потресаващо отвратителен, като от книга на Кинг.

Ужасно се възбудих се, майната й на работата. Ще отида да взема моето дете и ще я изчукам в гората пак и пак и пак и пак и пак и пак. Унижението ще й хареса, може да се влюби в мен.

Розово или синьо хапче?

 

The Bus

Мразя да се возя в градски транспорт, а в същото време, почти винаги може да намериш нещо приятно. Ала доста често това e просто порнографска тъпканица – гледаш да застанеш до някоя приятна жена и да се отъркаш в нея. Налага ми се да го ползвам всеки ден, особено когато пътувам към университета.Тъй като в него най-често пътуват млади и „ученолюбиви” студенти, замърсяващи двата ни „най-успели” университетa, винаги има какво да се види. Точно поради тази причина се чувстваш като натикан във влак, пътуващ към някой немски концлагер.

Всеки отявлен уважаващ се студент, поне веднъж е ползвал този мизерен автобус. В него може да се нагледаш на абсолютно всичко. Бездомници, пияници, скинари, пънкари, изявени селски бекове и пръчки. Трагедията е пълна, но винаги на ниво. Бой, караница с контрольори, долнопробни свалки, разливащи се бутилки с бира, оповръщани и опикани индивиди, къси полички вонящи на сперма. Ах, тази София!

Винаги се среща по някоя приятна млада дама, тоест напъпила студентка, която туко що е дошла в София и иска да изживее тази наслада наречена „Студентски Град”. Е точно с такива обичам да флиртувам и гледам в очите, докато не се засрамят и отвърнат поглед, но аз никога не спирам. Както и да е, това е просто начин да си начеша мъжкото ми его. Май му викаха кур.

Искам елитни и арогантни жени!!!

Не харесвам хората, а особено неприятни са тези, които са близо около мен. Нарушават ми шибаното лично пространство. Това е и причината винаги да съм със слушалки и книга. Не ги чувам, не ги гледам, потъвам в моя уединен свят. Чета определена книга и нагаждам музиката си по нея. Никога не говоря, простичко мълчание. Това е което всички около мен заслужават. Не искам да знам кои сте, не искам да знам какво търсите в този автобус и най-малкото не искам да знам къде отивате.

Все пак, ако сте малко и сладко момиченце, може и да ви изнасиля с поглед.

E-Mail

hopefulex@gmail.com

Floyd

Какъвто бащата, такъв и синът. Толкова стара поговорка, а толкова вярна. Винаги се целиш да избягаш от собствената си съдба, май няма голям смисъл. Аз съм ябълката от дървото, която няма да падне по-далеч от контейнера. Ябълка, която бърза да ферментира. Разлика от около 35 години, почти две поколения, но нищо не се е променило. Меланхолия, наркотици, изкувство, музика, драма…живот.

Опитваш се да твориш, нищо не става, всичко те мачка. Моят враг – Меланхолията. Думата с главна буква.  Pink Floyd плоча ми проговори „Пусни ме!”.  Дяволски звук от счупен грамофон:

Strangers passing in the street
By chance two separate glances meet
And I am you and what I see is me
And do I take you by the hand
And lead you through the land
And help me understand the best I can
And no one calls us to move on
And no one forces down our eyes
And no one speaks
And no one tries
And no one flies around the sun

Къде ли е тази, която трябва да ме държи за ръката. Идва ли? Отива ли? Пагубна мисъл за вълк отлъчен от глутницата. Вия срещу луната или тъпата чихуахуа на съседката се опитва да се изсере. Дали тази, която ще ме накара да разбера, чете тази кенефна поезия? Много въпроси, само един отговор…

Блънтът е в устата, ала нуждата е за капка блян. LSD илюзии. Мозъкът ми ме прелъсти. Дали, ако мина под дъгата ще се превърна в жена? Дали като жена ще мога да правя ножица с толкова много жени, колкото сега вълчешката. Дали всъщност не се намирам в лудница, а миксът от хапчета с жизнерадостни цветове не говорят вместо мен?

Снощи опитах розови хапчета, беше скучно, просто спокойствие, изпържи ми мозъка. Хапчетата с рецепта те превръщат в изгнил лимон. Преебах се, прочетох листовката след като ги глътнах. Пише с големи букви „НЕ ВЗЕМАЙТЕ ПРЕДИ ЛЯГАНЕ!”. Майната му, пих няколко бирички, станах неебателен. Спря да ми пука за мен, за теб, за нея, за света, пак майната му,  няма да съм аз този, който ше спаси света.

„How I wish you were here…” време е да си взема билети за мен и баща ми, те познаха, ще сме там и ще ги уважим подобаващо, с шепа хапчета, блънтове и картончета. Нека душевните напътствия започнат, а терзанията да изчезнат…

 

Меланхолия, която те кара да лежиш, изпържен в собствената си пот и нищета. Гладен съм…

E.

Никога не се доверявайте на жена с ярко червено червило и много дълбоко деколте. Какво деколте, циците й бяха изскочили навън. Всичко, само, за да ме дразни. Тя знае, че съм самоуверен и искаше да ме види в краката си. Каква чудесна първа среща се очертава.

Всъщност, колко ще бъде хубаво да видя как тази нейна идея ще потъне в кенефа с моята урина от непукизъм. Има толкова красиви жени покрай мен, смешно е да си мисли, че може да си поиграе. Не си ти скъпа тази, която ще изчука мозъка ми!

Чаша червено вино, нейна приятелка, досадни разговори за живот, работа, мъже. Мисля, че е време да се изпикая…дали да не се направя на ударен и да намеря извинение да си тръгна…или да продължа да я гледам в циците и устните??? Мисля, че ще се придържам към воайорството. Все пак е приятно и да я гледаш и в истинските й очи. (Fuck, дори не помня цвета им, радвам се, че снимките й ще ми подскажат. Мда, тъмният цвят май се оказа кафеникав…не съм много сигурен…майната му.) Така, харесвам очите й.
Но, по дяволите, тези устни, тези крака, тези гърди..защо не мога да откъсна поглед от нея. Мога да гледам, не ми пречи, винаги мога да стоя и да си набивам воайорска чекия.

Следващ бар, отново вино, само двамата сме, флиртувам, говоря й всякакви глупости за живота ми. Мисля, че й е интересно. Пука ми, може да си тръгне винаги.  Идва мой познат, мисли си, че флиртува с нея, но бърка приятелството със секс. Майната им! Искам да я прибера, да я напия, да я прелъстя и зарежа… Хахах ще е много забавно – мисля, че досега мъж не й е отказвал…

Оправям й потника, не мога, циците й ме побъркват, трябва да ги скрия… Неуспех… Шанс… Ще ми ги завира в лицето цяла вечер.

Бира. Стоим на бара, тя ни залъгва, дава празни сигнали, а той е пиян и определено иска да я изчука.

Дърпам я за косата, стискам я за врата, за брадичката, трябва да покажа надмощие. Хапя я по рямото, искам утре да има спомен от мен. Никакво изражение, това ме побърква, мисля, че играта загрубя, нито тя, нито аз ще се предадем толкова лесно.

Има интересен живот, мисля, че психиката й е желязна. Трябва да си тръгна…мисля, че ще рухна пред нея. Тя продължава да бърка в съзнанието ми и го прави по най-отвратителния начин. Мразя го, не знаеш дали сам си го причиняваш или тя го прави нарочно. Мисля, че започва да ми липсва моята урина… Дали, ако я препикая, ще спре да ми пука и ще си тръгна като победител или ще бъда набит от всички около мен… Говоря й нещо в ухото, не помня, опитвам да я подчиня цяла нощ, но май не успявам…предавам се…

Спасение! СМС! Не издържам тук, нека остане с другите в бара. Не ми пука какво ще стане, дали ще си легне с някой или ще се прибере сама. Няма да мисля за нея, отивам да чукам друга…

Кого залъгвам, все още си мисля за нея…кучка. Ще я препикая друг път.